20.05.2004 г., 12:45

Обречен живот

2.2K 0 7
Живот без радостти,живот във клетка,
живот без младостти,живот за чужда сметка.
Живот с мигове неизживяни и страдания,
живот с мъки преживяни и несбъднати желания.
Живот като в пустиня,живот с лиспа на посока,
живот и в него тънеш в тиня,живот без някой да ти даде насока.
Живот и много болки,хиляди сълзи,
живот пълен с обиколки,в които прозират тъжните очи.
Живот мрачен,тъмен сив...
живот за някой обречен да бъде красив..
Живот за дявола мечтание,
и за човека страдание.
Живот,това не е моя,моя се губи,
а този живот е на всеки,който най-скъпото от него изгуби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радо Мотърников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смислено и мелодично,браво!
  • Радо, знам че ми го обясни най-подробно и с обяснението е идеално. Но не си го обяснил на другите
  • Кате това ти го обясних най-подробно и знаеш какво имам предвидПепина-да това наистина са две отделни изречения(но съм пропуснал главната буква ) и благодаря на всички гласували с положителна оценка,на всички дали своя коментар и всички,на който им хареса
  • Хареса ми. Поздравления! Колкото до "Неясният момент", това са си просто две различни изречения,само че трябваше второто да е с главна буква(поне аз така го разбирам). От мен 6.
  • Напълно съм съгласна с грешките, но има и един неясен момент :
    "Живот мрачен,тъмен сив...
    живот за някой обречен да бъде красив.."
    Живота на красивите ли е мрачен и сив?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...