20.05.2004 г., 12:45

Обречен живот

2.3K 0 7
Живот без радостти,живот във клетка,
живот без младостти,живот за чужда сметка.
Живот с мигове неизживяни и страдания,
живот с мъки преживяни и несбъднати желания.
Живот като в пустиня,живот с лиспа на посока,
живот и в него тънеш в тиня,живот без някой да ти даде насока.
Живот и много болки,хиляди сълзи,
живот пълен с обиколки,в които прозират тъжните очи.
Живот мрачен,тъмен сив...
живот за някой обречен да бъде красив..
Живот за дявола мечтание,
и за човека страдание.
Живот,това не е моя,моя се губи,
а този живот е на всеки,който най-скъпото от него изгуби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радо Мотърников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смислено и мелодично,браво!
  • Радо, знам че ми го обясни най-подробно и с обяснението е идеално. Но не си го обяснил на другите
  • Кате това ти го обясних най-подробно и знаеш какво имам предвидПепина-да това наистина са две отделни изречения(но съм пропуснал главната буква ) и благодаря на всички гласували с положителна оценка,на всички дали своя коментар и всички,на който им хареса
  • Хареса ми. Поздравления! Колкото до "Неясният момент", това са си просто две различни изречения,само че трябваше второто да е с главна буква(поне аз така го разбирам). От мен 6.
  • Напълно съм съгласна с грешките, но има и един неясен момент :
    "Живот мрачен,тъмен сив...
    живот за някой обречен да бъде красив.."
    Живота на красивите ли е мрачен и сив?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...