Под черен камък болката си скрила,
мъката заключила в ковчег,
открих в душата си онази сила,
що други дирят я извън, навред.
Сълзите ми – среднощни пеперуди,
единствените верни в самота,
с крилата си рисуват изумруди
и пърхат безутешно край свещта.
От пламъка ѝ взели топлината,
сияние и мъдра тишина,
ще полетят, напълно осъзнати,
може би... към горната земя. ...