tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
30.03.2017 г., 1:02 ч.

Обречена 

  Поезия » Друга
487 4 6

Под черен камък болката си скрила,
мъката заключила в ковчег,
открих в душата си онази сила,
що други дирят я извън, навред.
Сълзите ми – среднощни пеперуди,
единствените верни в самота,
с крилата си рисуват изумруди
и пърхат безутешно край свещта.
От пламъка ѝ взели топлината,
сияние и мъдра тишина,
ще полетят, напълно осъзнати,
може би... към горната земя.
Където няма мъка, няма болка,
и силата ненужна ще е там,
а само вяра чиста и дълбока,
обречена докрай на Любовта!

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усетих!!!
  • Чудесен стих, Таня!...
    Приятелска прегръдка!...
  • Благодаря ви мили хора, за коментарите и оценките!
  • Великолепно, Таня! Поздравления!
  • Ще си помълча мъничко ... и ще си го препрочитам в любими. Прекланям се пред силата и огромното ти човешко сърце, Таничка!
  • Мила Таня,нелеката съдба,която носиш като кръст потвърждава житейската философия"Дано носи душа корава и сърце широко!"Безспорно ти притежаваш и двете.😍
Предложения
: ??:??