Обречена
Под черен камък болката си скрила,
мъката заключила в ковчег,
открих в душата си онази сила,
що други дирят я извън, навред.
Сълзите ми – среднощни пеперуди,
единствените верни в самота,
с крилата си рисуват изумруди
и пърхат безутешно край свещта.
От пламъка ѝ взели топлината,
сияние и мъдра тишина,
ще полетят, напълно осъзнати,
може би... към горната земя.
Където няма мъка, няма болка,
и силата ненужна ще е там,
а само вяра чиста и дълбока,
обречена докрай на Любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
