Отречена любов, ненужен пламък,
угаснала свещица във нощта,
захвърлена е в срутения замък,
под купчината пясък на брега.
Затрупана, без въздух, онемяла,
обречена на тъжното море,
във мидичка сребриста бе се свряла,
очакваща небето да съзре.
Копнееше тя птица да е волна,
с проблясващи от слънцето пера,
отново да е вятърно свободна,
изпълваща света със светлина. ...