25 mar 2008, 9:07

Обречена съм да обичам 

  Poesía » Filosófica
997 0 30

Обречена съм да обичам,

осъдена - да съм сама.

Защо ли към миражи тичам

и срещам болка и вина?...

 

А някъде във мен живее

едно пораснало дете.

Във него странно се родеят

земя и огън, и небе...

 

Лети душата - бяла птичка -

към перлената синева.

Орисана е да обича,

белязана да е сама...

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??