Един приятел днес ми каза:
„Отдавна истински не съм се смял!
Тъгата ли е станала заразна
или пък може би съм остарял?
По-други са на хората лицата,
замислени, и празни, и тревожни.
Не виждам във очите им искрата,
убита е от делнични неволи“.
Замислих се… Навярно беше прав.
Нима безгрижни хора има?
Усмихват се, но само те си знаят как
душата им по мъничко умира ...