Обреченост

19 jul 2008, 21:48

Poesía » Filosófica

648 0 4

Затворена, поробена,

моминска, търсеща душа

в една река топола влюбена -

една реалност, или пък лъжа.

Светът простор е тесен,

в своите води отнася

мелодична и печална песен

и в бездънна тишина понася.

Всяка мисъл е обречена

да бъде глуха, няма...

детски писък е молба изречена

на прага на пустинна яма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2008-08-03T17:49:37+03:00

Това е! Точно...поздрави за прекрасния стих, изключително ми повлия!
джуди (Гинка Любенова Косева)

2008-07-23T19:22:57+03:00

Теди, миличка моляте по оптимистично!Прегръщам те!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-21T09:41:56+03:00

обреченост няма...
отвори душата си...сърцето си...
всичко ще бъде чуто...с обич, Теодора...
Довереница (Дочка Василева)

2008-07-20T11:15:43+03:00

"Всяка мисъл е обречена

да бъде глуха, няма..."

Е,чак пък всяка-някакси не вярвам,
все някоя ще стигне до целта си.
(бъде чута и да и повярват)
И дай усмивка за да има сбъдване

Поздравления за стиха!