Slaveya (Славка)
116 874
11 mar 2009, 18:40

Обреченост 

  Poesía » Versos blancos
449 0 3

В тъмната стая
         грях извършен,
         неразкрита вина,
         дълги нощи
         мисли обсебени,
         вик за прошка…
         В края на нощното
         любовта
         чака
         своята цялост…

         Поглед реещ,
         красив силует,
         бягащи сенки,
         търсена същност,
         вик за нежност,
         скрит амулет,
         две сърца
         в надпревара
         за щастие…

         В библиотеката прашна,
         овехтялата книга
         е затворила
         своите страници,
         от рисуваната ваза
         червените рози
         всмукват живот,
         заедно с
         бодлите непробождащи…

         Извън
         тъмната стая
         светъл денят
         пише
         красива мелодия,
         не изпята,
         но обречена
         от това
         замечтано лице,
         търсещо
         своята цялост!

 

© Славка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??