Обреченост
В тъмната стая
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи
мисли обсебени,
вик за прошка…
В края на нощното
любовта
чака
своята цялост…
Поглед реещ,
красив силует,
бягащи сенки,
търсена същност,
вик за нежност,
скрит амулет,
две сърца
в надпревара
за щастие…
В библиотеката прашна,
овехтялата книга
е затворила
своите страници,
от рисуваната ваза
червените рози
всмукват живот,
заедно с
бодлите непробождащи…
Извън
тъмната стая
светъл денят
пише
красива мелодия,
не изпята,
но обречена
от това
замечтано лице,
търсещо
своята цялост!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
