Обреченост
В тъмната стая
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи
мисли обсебени,
вик за прошка…
В края на нощното
любовта
чака
своята цялост…
Поглед реещ,
красив силует,
бягащи сенки,
търсена същност,
вик за нежност,
скрит амулет,
две сърца
в надпревара
за щастие…
В библиотеката прашна,
овехтялата книга
е затворила
своите страници,
от рисуваната ваза
червените рози
всмукват живот,
заедно с
бодлите непробождащи…
Извън
тъмната стая
светъл денят
пише
красива мелодия,
не изпята,
но обречена
от това
замечтано лице,
търсещо
своята цялост!
© Славка All rights reserved.
