Обричане
Не те изплаках,
не можах,
в душата ми напряко
заседна като грях.
Не те опазих,
не можах,
Животът ни прегази,
аз Бог не бях ...
Обвинявам се сега,
сломен
и рачешки пълзя
в самотния си ден,
назад, назад, назад,
където остана всичко,
там, в лудия ни свят,
когато наивно се обричахме -
докато смъртта ни раздели ...
/Боже мой, помилуй/ ...
и ето,
чакам свойта гилотина,
пак да съм до теб, завинаги ...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
