Не те изплаках,
не можах,
в душата ми напряко
заседна като грях.
Не те опазих,
не можах,
Животът ни прегази,
аз Бог не бях ...
Обвинявам се сега,
сломен
и рачешки пълзя
в самотния си ден,
назад, назад, назад,
където остана всичко,
там, в лудия ни свят,
когато наивно се обричахме -
докато смъртта ни раздели ...
/Боже мой, помилуй/ ...
и ето,
чакам свойта гилотина,
пак да съм до теб, завинаги ...!
© Валентин Василев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
