27 ago 2012, 10:34

Оброк с морето 

  Poesía » Filosófica
459 0 4

Стопен, брегът се люшка в утринта.
Морето е стъкло и шум, и блясък.
Връхлитат чайките с молитвен крясък –
и ми изтеглят очната черта.

Надува слънцето златист балон –
натаралежва и нацупва устни.
И аз очаквам всеки миг да пусне
хвърчилото си в моя небосклон.

Ела, море! Облей ме в светлина
и превърни ме бавно в тишина! –
в косите си от пяна заплети ме.

Щом плисне в мен Деветата вълна,
ще бъда твоя – утринна жена,
дошла да вземе светлото ти име.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми.Написано от сърце.
  • добро
  • Приемам твоя прощъпулник в тази изящна моя, и не само моя, любима стихотворна форма - сонета - като успешен, Йо. Знам, че хората, които отбират от поезия в този сайт, ще се спрат и ще те поздравят. Продължавай да ни радваш с творбите си!
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??