12 nov 2008, 6:45

Обръщение... към себе си

  Poesía
674 0 12

Пусни най-сетне тая светлина

в стъкленото на очите ти да влезе.

Търси покоя в своята душа,

не допускай да те мъчи веч пороя.

 

Във живота не пропускай нищо,

увлечена във навика да те боли.

Всичко си върви, дори без тебе

и едва ли най-лесното тепърва предстои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Тъжен е пътят на дълга, но спокойно се върви, както и по пътят на най
    яркото лично щастие, студен е като снежен връх, но и величествен
    като него"... Тази мисъл ми хареса от Владимир Короленко - "Слепият
    музикант".
    Поздравления от мен!!!
  • Нека влезе светлината!
    Поздрав, Пепи!
  • Ех, така е!
  • ...в живота си не пропускай нищо,
    увлечена във навика да те боли...
    Приемам го като прекрасен съвет - поздрави!
  • пусни светлината...
    прегръщам те, с обич...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...