12 nov 2008, 6:45

Обръщение... към себе си

  Poesía
676 0 12

Пусни най-сетне тая светлина

в стъкленото на очите ти да влезе.

Търси покоя в своята душа,

не допускай да те мъчи веч пороя.

 

Във живота не пропускай нищо,

увлечена във навика да те боли.

Всичко си върви, дори без тебе

и едва ли най-лесното тепърва предстои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Тъжен е пътят на дълга, но спокойно се върви, както и по пътят на най
    яркото лично щастие, студен е като снежен връх, но и величествен
    като него"... Тази мисъл ми хареса от Владимир Короленко - "Слепият
    музикант".
    Поздравления от мен!!!
  • Нека влезе светлината!
    Поздрав, Пепи!
  • Ех, така е!
  • ...в живота си не пропускай нищо,
    увлечена във навика да те боли...
    Приемам го като прекрасен съвет - поздрави!
  • пусни светлината...
    прегръщам те, с обич...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...