Обръщение... към себе си

Poetry

677 0 12

Пусни най-сетне тая светлина

в стъкленото на очите ти да влезе.

Търси покоя в своята душа,

не допускай да те мъчи веч пороя.

Във живота не пропускай нищо,

увлечена във навика да те боли.

Всичко си върви, дори без тебе

и едва ли най-лесното тепърва предстои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

тюркоаз (Мариола Томова)

"Тъжен е пътят на дълга, но спокойно се върви, както и по пътят на най
яркото лично щастие, студен е като снежен връх, но и величествен
като него"... Тази мисъл ми хареса от Владимир Короленко - "Слепият
музикант".
Поздравления от мен!!!

2008-11-12T19:32:01+02:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Нека влезе светлината!
Поздрав, Пепи!

2008-11-12T17:12:59+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Ех, така е!

2008-11-12T14:47:37+02:00
СОЛАР (Дима)

...в живота си не пропускай нищо,
увлечена във навика да те боли...
Приемам го като прекрасен съвет - поздрави!

2008-11-12T13:23:06+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

пусни светлината...
прегръщам те, с обич...

2008-11-12T10:47:38+02:00