pepsi1975
252 el resultado
Пустееха нивите, пустееха къщите, дворовете, градините, пустееха гробищата, но най-важното – пустееха душите хората. Една пустош, една развала, една тегоба и една голяма самота. Дори и вятърът беше вече уморен да блъска по зейналите врати, разтворени като жадни уста в зноен, летен ден, след тежка къ ...
467
3
7
- В многомилионен град, а пак съм сам! – разсъждаваше за поредна вечер, доколкото му е възможно, със замъгления си от алкохола мозък Мишо и удари със замах чашата си в бар плота.
- Ей, ти там, да ти, престани да блъскаш чашите, че ще те изхвърля вече! – изкрещя му бармана, видимо раздразнен. – Омръз ...
- Ей, ти там, да ти, престани да блъскаш чашите, че ще те изхвърля вече! – изкрещя му бармана, видимо раздразнен. – Омръз ...
1086
- Отивай си, но не се връщай повече! И децата няма да ти дам! Така да знаеш…
- Умряла съм за децата ти, задръж си ги! Притрябвали са ми тия сополанковци!
Тинко не вярваше на ушите си. Това ли беше жената, за която се беше оженил някога?! Какво ѝ ставаше за Бога? За какво ли я домъкна от оня затънтен ...
- Умряла съм за децата ти, задръж си ги! Притрябвали са ми тия сополанковци!
Тинко не вярваше на ушите си. Това ли беше жената, за която се беше оженил някога?! Какво ѝ ставаше за Бога? За какво ли я домъкна от оня затънтен ...
1228
2
4
Валеше тихо и кротко от сутринта. Никакви признаци за нещо по-сериозно. Въпреки всичко обаче, хората бързаха да се приберат по домовете си, вдигнали високо яките на якетата си, да хлопнат входната врата зад гърба си и да потънат в домашния си уют – къде привиден, къде реално съществуващ. Всеки си зн ...
829
- Бабо, аз защо нямам майка?!...
Колкото и да се беше подготвяла за този въпрос през изминалите години, той свари баба Кина неподготвена. Старата жена се хвана за кръста, прехапа устни и едва удържа сълзите си. Кръстът ѝ беше слабото място, не сърцето. То, пустото, отдавна беше се вкаменило. Не бяха ...
Колкото и да се беше подготвяла за този въпрос през изминалите години, той свари баба Кина неподготвена. Старата жена се хвана за кръста, прехапа устни и едва удържа сълзите си. Кръстът ѝ беше слабото място, не сърцето. То, пустото, отдавна беше се вкаменило. Не бяха ...
1063
2
9
- Курва! Обичах това дете! – изсъска Тишо /нищо че буквата ”р” разпаряше всичко по пътя си/, удряйки с тежкия юмрук облегалката на креслото, което изскърца болезнено и със замах напусна кабинета. Настъпилата тишина в стаята беше даже по-ужасна от последвалите в коридора псувни. Зорница се сви на къл ...
2109
8
12
Алчността ще ги погълне някой ден. Ще ги погълне докрай. Поне ги събра заедно. Завинаги! До баналното ”докато смъртта ни раздели”… Тя няма да закъснее. Защото алчността е нейната по-малка сестра. Тя поставя началото. Но няма край, защото смъртта е безкрай...
-Хайде, прибирай се да не взема пръчката, ...
-Хайде, прибирай се да не взема пръчката, ...
1354
3
„Постой, почакай майка си, тя за вас се трепа… То, в студената ти и голяма къща, никой не те чака, празна си хлопа и припява на умряло, хуууу….!”
Лалка тичаше нагоре-надолу. Търсеше портфейла си, оня, търговския, в който тъпчеше пачките пари от продажбата на вносните и до съвсем скоро липсващите от ...
Лалка тичаше нагоре-надолу. Търсеше портфейла си, оня, търговския, в който тъпчеше пачките пари от продажбата на вносните и до съвсем скоро липсващите от ...
835
3
Тя го биеше. По няколко пъти на ден. Неговата собствена майка. За щяло и нещяло. И да я питаш защо го прави, излишно ще да е. Ей, тъй, да станел човек. А, ти, какво си?! Майка?! Дроби, дроби, нали я знаеш оная – каквото си надробиш, това ще сърбаш, пари, не пари, твоя си е попарата, аз друга дробя…
...
...
901
1
7
Те, снежинките, никога не докосват земята, никога не полагат малките си телца върху нея и не се сливат със звука на тишината. Просто падайки умират. Както мечтите понякога умират още в зародиш, защото хората са твърде заети с прозаични неща и са твърде уморени да вярват, че нещата се получават, стиг ...
878
1
4
- Запряне, Запряне бе, стани, бе! Да му се невиди и пуста му ракия дано, акъла ти взе, бре, пущината му макар пуста да опустее…стании! Чу ли, бе, Запряне, беее...- викаше жена му Спасия и го буташе силно по рамото, за да го събуди.
- Какво, какво има, ма Спасийо?! – с мъка търкаше очите си Запрян, в ...
- Какво, какво има, ма Спасийо?! – с мъка търкаше очите си Запрян, в ...
978
8
За глухите камбаната бие два пъти…
ако имаш уши да чуеш!
Неделя имаше три дъщери. Много искаха мъжко, ама децата не се поръчват нийде. Каквото Бог даде. И Бог даде! Щедър откъм красота, но най-малката и най-хубавата беше и най-болнава. Куцаше даже. Но тая блага усмивка на бледите й устни едва ли ще ...
ако имаш уши да чуеш!
Неделя имаше три дъщери. Много искаха мъжко, ама децата не се поръчват нийде. Каквото Бог даде. И Бог даде! Щедър откъм красота, но най-малката и най-хубавата беше и най-болнава. Куцаше даже. Но тая блага усмивка на бледите й устни едва ли ще ...
1317
13
Костанда нахрани кокошките, събра яйцата в престилката си и се прибра в къщи, тътрузейки лежерно галошите си, сякаш нямаше никакви дертища. Но…нещо не я свърташе на едно място. Кършеше нервно ръце и сновеше напред-назад в ниската стаичка. Не запали газеника, а от време на време се припуляше на запот ...
1503
8
Дочка беше забила поглед в земята и бързаше да се прибере в бащиния дом. Пожела си да не среща никого, още щом слезе от автобуса на спирката, но няколко любопитни погледа прободоха гърба й от засада и побързаха да пуснат на воля мълвата за нейната поява в селото. Сякаш с години някой им бе държал на ...
862
1
6
Царско село
“Пуста младост, мамо,
пуста младост.
Пуста младост, милай мамо,
не се стига. ...
“Пуста младост, мамо,
пуста младост.
Пуста младост, милай мамо,
не се стига. ...
990
6
Дядо Галин беше на осемдесет и девет години. Бабата му се беше споминала отдавна. Има няма двадесет години вече. И оттогава дядо Галин седеше все сам на дървената пейка от сутрин до вечер, потропваше равномерно с бастунчето, отначало, защото нямаше какво друго да прави, а после, защото ръката му веч ...
1577
10
Днес поседнах да напека малко босите си крака на камънаците покрай брега на морето. Те бяха затоплени приятно от слънцето. Не исках нищо друго. Нито да докосна водата, нито да си измия ръцете и да разнеса водните капки чак до раменете си, както обикновено хората правят, пробвайки каква е температура ...
950
3
Когато Дончо дойде в селото преди тридесет години, тогава все още младите слушаха старите какво им говорят. Кога за добро, кога за лошо, кога каквото Господ даде. Ама Господ понявга нищо не даваше – нито добро, нито лошо. Само те оставя да се люпкаш като орехова черупка в бурно море. Ама то, морето, ...
1019
5
Серафим беше всепризнат майстор на глинени изделия в града. Добър, отзивчив, услужлив и с голяма душа. Как да не го обича и мало и голямо. Всички го познаваха. Нямаше втори такъв като него, не само с името си, не само с майсторлъка си, не само с благия си, обичлив характер, но у него имаше нещо, кое ...
1085
8
Стефан се роди с недъг. Лявото му краче беше по-късо от дясното с цели два сантиметра. Сякаш точно тогава, трите орисници около креватчето му бяха неразположени по едно и също време и твърде припрени да издадат доживотната присъда, за да си тръгнат с облекчение и да забравят за лошото си настроение. ...
831
5
Магдалена беше само на шестнадесет, но вече беше опитала от повечето неща в живота. И позволени, и не до там позволени, и много от забранените. Излизаше от къщи още съвсем малка, никой не ù определяше къде да ходи и къде не, кога да се прибира, с кого може и с кого не може да се вижда, при кого да н ...
932
4
Спореше му на Лъчо в търговията. Сякаш беше роден за нея, а и тя за него. Не му трябваше университет. Още щом завърши средното и я отпочна. От баща му остана една стара и прогнила лодка, която набързо успя да замени с по-голяма, пренебрегвайки много забрани и неписани рибарски закони. Е, та нали все ...
1129
10
Къде си, Боже, на небето ли?!
... или си се сврял под земята, да утешаваш мъртвите. Но те нямат нужда от теб, имат нужда живите, чуваш ли...
„Защо ти е, бе, Боже и т’ва, защо?!” Тодор отчаяно смъкна капата си, притискайки я до гърдите си с треперещи ръце, свлече се на колене и зави на умряло. Вече т ...
... или си се сврял под земята, да утешаваш мъртвите. Но те нямат нужда от теб, имат нужда живите, чуваш ли...
„Защо ти е, бе, Боже и т’ва, защо?!” Тодор отчаяно смъкна капата си, притискайки я до гърдите си с треперещи ръце, свлече се на колене и зави на умряло. Вече т ...
1056
10
Пуснаха обявата най-сетне. Обявиха Къщата за продан. Това беше едно от най-трудните решения в живота им. Къщата, която пазеше ревниво толкова много спомени. Техните спомени и още много преди тях. Дълго време отлагаха това решение, но веднъж взето, нямаше връщане назад и те изпитаха облекчение. Сега ...
920
1
Миришеше силно на пушек. Уж ранна есен, а вече беше студено и улиците опустели и безлюдни. Оголелите клони на дърветата изглеждаха призрачно самотни призори. Като ръце протегнати за молитва незнайно в каква посока. Нагоре ли? Че то там бъкаше от протегнати за милост длани. Сигурно и ония, горните, в ...
1012
11
Герасим трудно можеше да се скрие от хората. Набиваше се на очи. Я с хубостта си, я с наперения си вид, я с черните и дълбоки като нощта очи, които обещаваха всичко. Каквото решиш да си потърсиш и поискаш. Беше завъртял ума на повечето жени в селото, без значение млади или стари, вдовици или моми. А ...
871
1
5
Дядо Панайот не искаше да вижда никого. Минаваше за саможив човек в старческия дом. Ама те какво знаят? Защо да се разкрива и доверява тепърва. Тук всички са му чужди. То пък, нали именно близките му го натикаха тука. Все добрини е правел, а все са го наранявали и предавали. Всички. Синовете му и те ...
1013
6
- Невяно, Невяно, ма, помниш ли, когато цял ден ти сбирах горски теменужки и ти направих онова венче, дъхавото?! Ех, толкова хубава беше, Невяно, като самодива! А, косата ти?! На никого не съм казвал досега, дори и на теб, ама знаеш ли, колко много плаках скришом, когато я отряза, а, знаеш ли само к ...
3000
1
22
Лида идваше тук често, в продължение на три години. Не, всъщност от три години идваше тук всеки ден. Всеки ден едно и също. Ставаше час, час и половина по-рано за работа и идваше първо тук. На тяхната улица. Тя вече не е тяхна, но си остана тяхна. На семейството ù. На проклетото или прокълнатото ù с ...
1039
7
„Натали, Натали...”, Жилбер Беко пееше фалшиво от часове, без да спира. Грамофонната плоча беше толкова надраскана, че гласът на този прекрасен певец звучеше вече почти неузнаваемо. А малката Натали се беше свлякла на пода и беше обгърнала кокалестите си колене с крехките си ръце. Гримът ù се беше р ...
1094
5
Сепна се зората,
забравила се бе
и на слънчо във главата,
комай мъгла да е.
Скокнаха лъчите, ...
забравила се бе
и на слънчо във главата,
комай мъгла да е.
Скокнаха лъчите, ...
770
1
„... Ей, това не е работа. Уморих се вече. Пита ли ме някой дали искам или не. Никой! С часове, от сутрин до вечер, понякога и с дни. Денем, нощем, ден, година, векове... Какво ли е да си вятър в пустинята, например? А, нее... то, пясъци, дюни, с километри и само забулени хора, камили, прахоляяяк... ...
888
5
„Само още един влак и...” Желязко за пореден път се молеше да заспи дълбоко и да не се стряска от постоянните си, ежеминутни кошмари, белязали последните години от живота му с дълбока и неугасима скръб. Кантонът беше притихнал в очакване на последния за тази нощ влак. Другият беше чак около 5 часа с ...
910
7
- Абе, тате бе, слез от там, бе сине, ще паднеш! – ядосваше се Филип на сина си и не спря да му се кара, докато малкият не скочи от столчето на земята.
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заяв ...
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заяв ...
1042
5
Лъчо рееше празния си поглед през прозореца на автобуса, който всяка вечер го отвеждаше у дома. У дома?! Кой дом? Оня, който беше приютил толкова надежди за пълноценен и щастлив живот, а сега тънеше в глухо мълчание, като грохнал старец, завинаги забравен от роднини и познати. От Бога. Кротко притих ...
923
5
Русана гледаше разсеяно маникюра си или някъде над него, пиейки поредното си горчиво кафе в едно кафене на художествената академия. Тя чакаше часа си, в който щеше да позира за поредно на младите художници срещу заплащане. Гола. Гола и безсрамна, както обичаше да я подкача престарелият професор – же ...
1023
9
- Чобанска му работа! Аз му говоря за любов и че ще му пристана, той – овцете, та овцете! Пууу, му се е невидяло... – блъсна с все сила вратата на кошарата Керана и в яда си ритна една овца, което беше застанала на пътя ù.
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...
1412
13
Дядо Ставри... Вече на 89 години, а акълът му лапешки. Нямаше ден през последните има-няма четиридесет години, в който той да не ходеше на автогарата, където посрещаше и изпращаше големите автобуси, махаше на пътниците и се опитваше да ги заговаря, да съветва компетентно работещите там и да дава нас ...
1085
11
Ще си чете книгата. Точно така. Ще се прибере и ще си чете. Това поне знаеше със сигурност, че я радва. Особено пък, ако имаше късмета да попадне на добро четиво. А тя от тези ги улучваше винаги. Какво разбираше под добро четиво ли?! Ами такова, че след прочита му, да затвори с театрален замах кориц ...
962
5
Сама. Пак сама. Все сама. Не така си беше представяла живота Сима. Не, че бе имала големи мечти и надежди, не. Но беше отраснала в добро и кротко семейство, където майка ù и баща ù вършеха всичко заедно, никой не предприемаше нищо, без да се посъветва с другия. Дори за елементарни неща, като това, к ...
1058
7
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
