21 abr 2017, 13:54

Общо взето

  Poesía
613 0 1

Във фейса всички правят чудеса.
Всички разговарят с Боговете.
Загива райска, мъничка страна.
Пониква бурен и загнива цвете.

 

Всеки гледа в чужди дворове,
със шестица, шътка по съседа,
фермите усърдно си бере
и далеч от себе си не гледа.

 

Сам фейсар за лайкове клечи,
сякаш е за риба на реката.
Рови се, завижда и сумти
как да си надскочи висотата.

 

И залутан в своите дела,
той не забелязва как старее.
Малката му хубава страна,
вместо радост, сълзите си лее.

 

Нет е мрежа – хваща на пасаж.
Главното остава зад пердето.
Пост след пост, а всичко е мираж
и промивка на живота, общо взето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дааа..... и губене на време, общо взето. Поздрави, Вальо!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...