Във фейса всички правят чудеса.
Всички разговарят с Боговете.
Загива райска, мъничка страна.
Пониква бурен и загнива цвете.

Всеки гледа в чужди дворове,
със шестица, шътка по съседа,
фермите усърдно си бере
и далеч от себе си не гледа.

Сам фейсар за лайкове клечи,
сякаш е за риба на реката.
Рови се, завижда и сумти
как да си надскочи висотата.

И залутан в своите дела,
той не забелязва как старее.
Малката му хубава страна,
вместо радост, сълзите си лее.

Нет е мрежа – хваща на пасаж.
Главното остава зад пердето.
Пост след пост, а всичко е мираж
и промивка на живота, общо взето.