23 abr 2015, 18:33

Обувки от слънце

769 0 11

 

Във всеки нероден ден начало блести,

миналото мъртво е, за него не мисли,

изгревни криле на мечтата си дари,

над клопките на живота се издигни.
Жива вода от бял извор открадни,
с нея старите си рани превържи,
от криво огледало очите си пази
и от нулата пак  напред продължи.
Даже дъжд от несбъдване да вали,
не купувай чадър от красиви лъжи,
на животът ни колелото помни,
от пърмак на пърмак се върти.
Веднъж отгоре, веднъж отдолу си ти,
не се отчайвай,  винаги себе си бъди,
знай, щастието е връх с облачни бодли,
само с обувки от слънце към него се върви.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Симеон, много ме зарадва!
    Пожелавам ти успех и късмет във всичко,
    само сбъднати мечти да пеят във всички
    твои дни! Бъди щастлив!
  • Много оптимистично звучи!
    Чудесно е!
    Бъди щастлива!
  • Те са някъде около теб,Сеси, огледай се и ще ги откриеш...
    Трябва само никога да не губиш три неща: вяра, надежда и любов и да помниш, че животът е усилие, което винаги си струва. Оттам нататък следвай сърцето си и бъди себе си, защото всеки получава от живота толкова, колкото сам си вземе...
  • И аз искам такива обувки!
  • Благодаря, Мая!
    Пожелавам ти много щастие и много
    любов да има винаги в живота ти!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...