Обувки от слънце
Във всеки нероден ден начало блести,
миналото мъртво е, за него не мисли,
изгревни криле на мечтата си дари,
над клопките на живота се издигни.
Жива вода от бял извор открадни,
с нея старите си рани превържи,
от криво огледало очите си пази
и от нулата пак напред продължи.
Даже дъжд от несбъдване да вали,
не купувай чадър от красиви лъжи,
на животът ни колелото помни,
от пърмак на пърмак се върти.
Веднъж отгоре, веднъж отдолу си ти,
не се отчайвай, винаги себе си бъди,
знай, щастието е връх с облачни бодли,
само с обувки от слънце към него се върви.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
