Обувките и палтото на демокрацията
ОБУВКИТЕ И ПАЛТОТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА
(От книгата ми - "Бурята")
Автор - Величка Николова - Литатру
Вървях по булеварда. Бях обезверена,
а Западният вятър ми дялкаше гърба.
До мен изникна сянка, в дрипи пременена.
Тя носеше в ръката закърпена торба.
Подпираше се тежко на старичка точилка,
захлупила бе шапка - протрита тук и там.
Обувките ѝ бяха пробити от горчилка,
Палтото – извехтяло. "Аз мойто ще ѝ дам!"
Сянката погледна с ирония палтата.
– Благодаря! Не трябва!... Привикнах с тоз` сюртук.
Отивам надалече – в чужбина – при децата,
да се порадвам малко на моя първи внук.
Тъй каза и си тръгна. Потъна във мъглата.
До днес не ще забравя очите с пламък млад,
сърцето ѝ младежко, прегърбеното тяло –
без време извехтяло от бедност и от глад.
А Западният вятър подхвръкна със зората.
От слабост аз не мога да хвръкна като тях,
пък цял живот работя в полза на страната…
Защо сега мизерствам? Напразно ли живях?!
Аз питам, но ветрецът – все клати си брадата!
Не иска да ме чуе! Фучи с ехиден смях!...
След срещата с жената – заблъска ме главата.
Погледнах се критично… Май сянката бях аз!
Литатру
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Величка Богданова - Литатру Todos los derechos reservados
