17 dic 2009, 11:58

Обвинения

1.4K 0 1

Между двама ни вратата е затворена,

ключът - ръждясал, стар и изморен,

захвърлен със обидата оголена,

загубен в спомена зад мен.

 

Ключалката е пълна с обвинения,

кървим от режещи слова,

със теб сме на различни мнения

и товарим се със болка от това.

 

Виновна съм за всичко, казваш,

а аз си мисля, че си ти,

и само с поглед тежък смазваш

желанията, крехките мечти.

 

Нека спрем и всеки да помисли

колко остриета в другия заби,

и как по стръмните житейски писти

сами разбихме своите души!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Войкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно описание на това, което се случва на повечето от нас...доста често!
    Поздравления за хубавия стих, Милена!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...