17 dic 2009, 11:58

Обвинения

1.4K 0 1

Между двама ни вратата е затворена,

ключът - ръждясал, стар и изморен,

захвърлен със обидата оголена,

загубен в спомена зад мен.

 

Ключалката е пълна с обвинения,

кървим от режещи слова,

със теб сме на различни мнения

и товарим се със болка от това.

 

Виновна съм за всичко, казваш,

а аз си мисля, че си ти,

и само с поглед тежък смазваш

желанията, крехките мечти.

 

Нека спрем и всеки да помисли

колко остриета в другия заби,

и как по стръмните житейски писти

сами разбихме своите души!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Войкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно описание на това, което се случва на повечето от нас...доста често!
    Поздравления за хубавия стих, Милена!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...