17.12.2009 г., 11:58

Обвинения

1.4K 0 1

Между двама ни вратата е затворена,

ключът - ръждясал, стар и изморен,

захвърлен със обидата оголена,

загубен в спомена зад мен.

 

Ключалката е пълна с обвинения,

кървим от режещи слова,

със теб сме на различни мнения

и товарим се със болка от това.

 

Виновна съм за всичко, казваш,

а аз си мисля, че си ти,

и само с поглед тежък смазваш

желанията, крехките мечти.

 

Нека спрем и всеки да помисли

колко остриета в другия заби,

и как по стръмните житейски писти

сами разбихме своите души!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Войкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно описание на това, което се случва на повечето от нас...доста често!
    Поздравления за хубавия стих, Милена!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...