17 дек. 2009 г., 11:58

Обвинения

1.4K 0 1

Между двама ни вратата е затворена,

ключът - ръждясал, стар и изморен,

захвърлен със обидата оголена,

загубен в спомена зад мен.

 

Ключалката е пълна с обвинения,

кървим от режещи слова,

със теб сме на различни мнения

и товарим се със болка от това.

 

Виновна съм за всичко, казваш,

а аз си мисля, че си ти,

и само с поглед тежък смазваш

желанията, крехките мечти.

 

Нека спрем и всеки да помисли

колко остриета в другия заби,

и как по стръмните житейски писти

сами разбихме своите души!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Войкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно описание на това, което се случва на повечето от нас...доста често!
    Поздравления за хубавия стих, Милена!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...