17 may 2016, 22:58

Обяснение на необяснимото

  Poesía
659 0 1

Стиска гърлото ми нещо.
Пулсът сякаш удвоен.
Ту студено, ту горещо
се изсипва върху мен.

 

Откъде такива чувства
днес по тялото ми лазят?
Искат сякаш да ме схрускат.
Длъжен съм да се опазя.

 

Целият се преподреждам.
Проверявам се изцяло.
Има някаква надежда.
Всеки край е вид начало.

 

Чувам шепот в тишината.
Ехо шепота разгаря.
Впил съм поглед във страната,
поглед в моята България.

 

Предстои ми да си ида.
Нетърпение тиктака.
Чувството, че ще я видя,
пръска светлина във мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това чувство е трудно за обяснение... Нещо в мен потрепна след прочита на стихотворението ти, Валентин! Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...