17.05.2016 г., 22:58

Обяснение на необяснимото

656 0 1

Стиска гърлото ми нещо.
Пулсът сякаш удвоен.
Ту студено, ту горещо
се изсипва върху мен.

 

Откъде такива чувства
днес по тялото ми лазят?
Искат сякаш да ме схрускат.
Длъжен съм да се опазя.

 

Целият се преподреждам.
Проверявам се изцяло.
Има някаква надежда.
Всеки край е вид начало.

 

Чувам шепот в тишината.
Ехо шепота разгаря.
Впил съм поглед във страната,
поглед в моята България.

 

Предстои ми да си ида.
Нетърпение тиктака.
Чувството, че ще я видя,
пръска светлина във мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това чувство е трудно за обяснение... Нещо в мен потрепна след прочита на стихотворението ти, Валентин! Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...