Стиска гърлото ми нещо.
Пулсът сякаш удвоен.
Ту студено, ту горещо
се изсипва върху мен.

Откъде такива чувства
днес по тялото ми лазят?
Искат сякаш да ме схрускат.
Длъжен съм да се опазя.

Целият се преподреждам.
Проверявам се изцяло.
Има някаква надежда.
Всеки край е вид начало.

Чувам шепот в тишината.
Ехо шепота разгаря.
Впил съм поглед във страната,
поглед в моята България.

Предстои ми да си ида.
Нетърпение тиктака.
Чувството, че ще я видя,
пръска светлина във мрака.