12 nov 2008, 19:07

Объркано... 

  Poesía » Otra
665 0 1
Ръцете ми отново смели са,
не прикривам думите си,
защото силни са,
неземно болезнени и наивни.
На прах правя душата ти,
отново с думи те облъсквам,
толкова силна съм.
Даже не вярвах, че мога.
Лутам се из морето
като безкрайна синева
и лека полека откривам вечността.
Вървя в тъмнината ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Михайлова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??