Объркано...

Nov 12, 2008, 7:07 PM

Poetry » Other

676 0 1

Ръцете ми отново смели са,
не прикривам думите си,
защото силни са,
неземно болезнени и наивни.
На прах правя душата ти,
отново с думи те облъсквам,
толкова силна съм.
Даже не вярвах, че мога.
Лутам се из морето
като безкрайна синева
и лека полека откривам вечността.
Вървя в тъмнината ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Объркано...

Want to read more?

Random works