Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
23 ene 2008, 14:16

Объркано стихотворение 

  Poesía » De amor
2184 0 24
Не знам, приятелю, дали ще мога
да скрия от очите ти каквото искам.
Изгубвам всички признаци на воля,
докоснеш ли ми същността.
Неистово
опитвам да запазя равновесие
и обикалям себе си във други орбити,
намирам си вселенски измерения,
за да не се удавя в твоя поглед.
Надвиква мислите ми трезвата разумност
и все си казвам, че това е приказка,
дозирана със прекомерна, сляпа лудост,
че няма повече да те измислям.
И все тогава изведнъж връхлита
гласът ти върху крехката ми същност.
Прострелва ме със краткото ми име.
И няма как да бъда после същата.
Разбъркани са мислите ми, търсят
опорна точка, за да завъртят вселената.
И в тихото на твоето присъствие
се измълчавам, за да се намеря.
Да, бих могла надълго да разказвам
как се събуждат всички многоточия.
Защо не вярвам вече в обещания
и във въпроси, дето нямат отговор.
Обърка се от думите сърцето ми.
И някак със различен ритъм диша.
Изгубвам волята си,
но държа надеждата...
И пак във многоточия те сричам...

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Малко зачетох коментари, преди и аз да напиша нещо...
    Не. Не мисля, че чувствата са объркани. По-скоро се води битка между установени ценности и ... още нещо
    Страшно ми харесва стиха. И думата "страшно", да знаете, че си е точно на мястото в случая...

    Поздрави, Бисерче
  • благодаря, че прочетохте!
    Прегръщам всички ви!
  • ,,Изгубвам волята си,
    но държа надеждата...''

    Браво, Бисе!
  • Много е хубаво!!!
    Аплодисменти!!!
  • "И в тихото на твоето присъствие
    се измълчавам, за да се намеря."
    Поздравления Бисерче!
  • Хареса ми! Имам само една незначителна забележка:
    и обикалям себе си ПО други орбити,
  • Поздравления, Бистра!
    Стихът ти е ...... несравним.
  • Обърка се от думите сърцето ми.
    И някак със различен ритъм диша.
    Изгубвам волята си,
    но държа надеждата...
    И пак във многоточия те сричам...
    Прекрасна изповед ! Благодаря ти !!!
  • Нищо объркано няма тук ,мила...Както винаги думите ти казват всичко ...Поздрав ,Бисерче
  • "И все тогава изведнъж връхлита
    гласът ти върху крехката ми същност.
    Прострелва ме със краткото ми име.
    И няма как да бъда после същата."


    Объркано ли??? Съвсем не. Невероятно е! Толкова добре си описала чувствата! Браво, Бисе!
  • Браво!
  • Браво, Бисе! Аплодисменти!!!
  • Обърка се от думите сърцето ми.
    И някак със различен ритъм диша.
    Изгубвам волята си,
    но държа надеждата...
    !
  • "....Изгубвам волята си,
    но държа надеждата...
    И пак във многоточия те сричам..."

    Стахотно, Биска!
  • Ех...Бисерче...
    ...И в тихото на твоето присъствие
    се измълчавам, за да се намеря...
    кой би могъл да го каже като теб...!
    с обич, прекрасна.
  • Изгубвам волята си,
    но държа надеждата...
    И пак във многоточия те сричам...
    Браво за стиха,а за обърканите чувства,дано времето ги подреди!
  • "И в тихото на твоето присъствие
    се измълчавам, за да се намеря."

    Прекрасно написано!
  • моля те - редакциите в прозореца.
  • Много хубав стих, Бистре!!! Поздравления!!!
  • Дано я има винаги надеждата, неповикана,
    недоизказана, но желана неистово!
    поздравления, Бистре!!!
  • "И няма как да бъда после същата."


    "...във многоточия те сричам..."


    Хареса ми,Бистре

  • Извинете ми момичета...промених го малко!
    Благодаря ви все пак!
    А за обърканите чувства, Елишка, си напълно права!
  • Объркани чувства бих казала,не объркано стихотворение!
    Стихотворението си е супер
  • Многопластова изповед,която вълнува!Поздравления!
Propuestas
: ??:??