23 янв. 2008 г., 14:16

Объркано стихотворение

2.6K 0 24
Не знам, приятелю, дали ще мога
да скрия от очите ти каквото искам.
Изгубвам всички признаци на воля,
докоснеш ли ми същността.
Неистово
опитвам да запазя равновесие
и обикалям себе си във други орбити,
намирам си вселенски измерения,
за да не се удавя в твоя поглед.
Надвиква мислите ми трезвата разумност
и все си казвам, че това е приказка,
дозирана със прекомерна, сляпа лудост,
че няма повече да те измислям.
И все тогава изведнъж връхлита
гласът ти върху крехката ми същност.
Прострелва ме със краткото ми име.
И няма как да бъда после същата.
Разбъркани са мислите ми, търсят
опорна точка, за да завъртят вселената.
И в тихото на твоето присъствие
се измълчавам, за да се намеря.
Да, бих могла надълго да разказвам
как се събуждат всички многоточия.
Защо не вярвам вече в обещания
и във въпроси, дето нямат отговор.
Обърка се от думите сърцето ми.
И някак със различен ритъм диша.
Изгубвам волята си,
но държа надеждата...
И пак във многоточия те сричам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малко зачетох коментари, преди и аз да напиша нещо...
    Не. Не мисля, че чувствата са объркани. По-скоро се води битка между установени ценности и ... още нещо
    Страшно ми харесва стиха. И думата "страшно", да знаете, че си е точно на мястото в случая...

    Поздрави, Бисерче
  • благодаря, че прочетохте!
    Прегръщам всички ви!
  • ,,Изгубвам волята си,
    но държа надеждата...''

    Браво, Бисе!
  • Много е хубаво!!!
    Аплодисменти!!!
  • "И в тихото на твоето присъствие
    се измълчавам, за да се намеря."
    Поздравления Бисерче!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...