13 mar 2007, 10:16

Обърната приказка 

  Poesía
986 0 10

ОБЪРНАТА  ПРИКАЗКА

 

Във живота свършват тъжно

приказките с весело начало.

Креватчетата на джуджетата

са ми широки, паничките им

са черупчици от орех

и граховата супа се разплиска.

Обувките на Пепеляшка стискат -

удобните отдавна скъсах,

високи токчета не нося

и останах, като всякоя принцеса - боса.

Мащехата счупи огледалото красиво -

сега е яхнала метлата.

Похапнах не една, а доста

от отровните й ябълки -

и станах още по-красива.

Намерих спящия  красавец,

целунах го, а той превърна се във жаба.

После срещнах и Джудженцето голямо

със седемте Снежанки –

да бъда осмата не исках.

Три дни и три нощи плаках,

но Човекоядецът добър

да ме спаси реши и ме целуна.

През десет планини в девета се загубих.

В гората вълк със Шапчица Червена

ме срещна и ме глътна вместо баба

/затова сега съм тука и ме няма/.

В търбуха на вълка е весело и светло

и той е бременен със мене.

В очакване съм на Ловеца,

но ако не дойде той,

отвътре аз търбуха ще разпоря

и сама ще се родя отново

във вероятна приказка

с начало тъжно

и със весел край.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??