Обърната приказка
ОБЪРНАТА ПРИКАЗКА
Във живота свършват тъжно
приказките с весело начало.
Креватчетата на джуджетата
са ми широки, паничките им
са черупчици от орех
и граховата супа се разплиска.
Обувките на Пепеляшка стискат -
удобните отдавна скъсах,
високи токчета не нося
и останах, като всякоя принцеса - боса.
Мащехата счупи огледалото красиво -
сега е яхнала метлата.
Похапнах не една, а доста
от отровните й ябълки -
и станах още по-красива.
Намерих спящия красавец,
целунах го, а той превърна се във жаба.
После срещнах и Джудженцето голямо
със седемте Снежанки –
да бъда осмата не исках.
Три дни и три нощи плаках,
но Човекоядецът добър
да ме спаси реши и ме целуна.
През десет планини в девета се загубих.
В гората вълк със Шапчица Червена
ме срещна и ме глътна вместо баба
/затова сега съм тука и ме няма/.
В търбуха на вълка е весело и светло
и той е бременен със мене.
В очакване съм на Ловеца,
но ако не дойде той,
отвътре аз търбуха ще разпоря
и сама ще се родя отново
във вероятна приказка
с начало тъжно
и със весел край.
© Даша All rights reserved.
