Обърнато небе ми е душата,
изливам като дъжд слова,
утехата до мен Позната
прегръща, осветява ми деня.
Заплаче ли сърцето ми от болка
или лъчи на слънце осветят,
деня ми труден омагьосват
и думите самички се редят.
Най-хубавото със сърцето виждам,
най-лошото - с отворени очи,
моментите на слабост ги предвижвам,
отварям за мечтите си врати. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse