Обърнато небе
Обърнато небе ми е душата,
изливам като дъжд слова,
утехата до мен Позната
прегръща, осветява ми деня.
Заплаче ли сърцето ми от болка
или лъчи на слънце осветят,
деня ми труден омагьосват
и думите самички се редят.
Най-хубавото със сърцето виждам,
най-лошото - с отворени очи,
моментите на слабост ги предвижвам,
отварям за мечтите си врати.
Понякога сълзите ми напират
изливат се от езера красиви,
понякога от устни думите преливат,
понякога са плахи, мълчаливи.
Обърнато небе ми е душата.
В безкрайни дни усмихната вървя.
Дори и безутешно да заплача,
не чувствам нивга самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Цветкова Все права защищены
