31 may 2018, 0:53

Обърнато време 

  Poesía » Filosófica, Civil
1114 1 6

Ако мога живота си да преживея отново ...

 

като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря.

 

Лицето на мама безкрай ще целувам,
с най-милите думи ще и разкажа,
как на умница съм се преструвала
и глупаво, правела съм се на важна.

 

Ще отворя вратата, която затръшнах 
и нежно ще легна до теб на леглото,
ще върна мечтите ти дето разпръснах
и на греха си ще смъкна теглото.

 

Ще се завърна на нашата първа гара,
ще те намеря там тъжен и начумерен, 
да грейнеш в усмивка ще те накарам,
та всичко изгубено да си намерим.

 

Ще скочим във влака изпуснат,

който пътува нататък - в обратното време, в обратна посока.
И само на истинското, красивият отпечатък
от днес, да си запазим и носим дълбоко.

 

Все повече грешки ще заличавам
и все по-праведно ще живея.
Накрая и първата детска, дълбока рана,
без белег, сама ще си заздравее.

 

Обърнато време, в обратна посока, отразено в едно огледало,
обратен живот, но подреден и хубав!
Питам се - толкова ли наопаки съм живяла,
че толкова ми се иска наистина да съществува!

© Цветка Колева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Накъде вървиш, човеко? »

30 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??