Обърнато време
Ако мога живота си да преживея отново ...
като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря.
Лицето на мама безкрай ще целувам,
с най-милите думи ще и разкажа,
как на умница съм се преструвала
и глупаво, правела съм се на важна.
Ще отворя вратата, която затръшнах
и нежно ще легна до теб на леглото,
ще върна мечтите ти дето разпръснах
и на греха си ще смъкна теглото.
Ще се завърна на нашата първа гара,
ще те намеря там тъжен и начумерен,
да грейнеш в усмивка ще те накарам,
та всичко изгубено да си намерим.
Ще скочим във влака изпуснат,
който пътува нататък - в обратното време, в обратна посока.
И само на истинското, красивият отпечатък
от днес, да си запазим и носим дълбоко.
Все повече грешки ще заличавам
и все по-праведно ще живея.
Накрая и първата детска, дълбока рана,
без белег, сама ще си заздравее.
Обърнато време, в обратна посока, отразено в едно огледало,
обратен живот, но подреден и хубав!
Питам се - толкова ли наопаки съм живяла,
че толкова ми се иска наистина да съществува!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветка Колева Все права защищены
