20 mar 2008, 7:55

Оцеляване

904 0 12
Внезапни, никому ненужни срещи.
Стандартни думи. Вятърни мечти.
Предчувствие, че се се сблъскал с нещо,
докоснало сърцето ти. Почти.

Безлична нощ, отпусната по милост.
Остатъци от бутафорна страст.
Разпънат ден след утро подранило.
Пътеки, неизбродени от нас...

Познатата до болка средна възраст.
По-тежки стъпки, поглед уморен.
Ала кръвта ни луда е за връзване.
Дали да си откраднем още ден?

И да застанем нестандартни, смешни
пред този сив и прагматичен свят.
Дори да е поредната ми грешка,
готова съм да влезна в този ад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дори да е грешка, ще е глътка живот.
  • Бъди различен, нестандартен - в това е красотата! Поздрав за доставеното удоволствие от стиха ти!
  • Сега те откривам...
    Прекрасен стих!
  • Благодаря ти!
    Зареди ме с дозата
    поезия и сладка
    лудост,необходими
    за оцеляване...
  • Благодаря на всички за милите отзиви!Знам, че са искрени, защото във всички тук тече кръв, луда за връзване.
    Иначе нямаше да има поезия!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...