Уенди
211 el resultado
Любовта ми се намръщи.
Изгоря без пламък.
Бе с години моя същност.
Ала днес я няма.
Метна раница през рамо. ...
  1201  12 
Ръцете ми те търсят, очите те намират,
но могат да те стигнат единствено в съня.
Наяве щом те срещна, сърцето галопира
и думите отлитат… Виновни без вина.
Каква е тази обич - безумна, упорита? ...
  1028 
Тази обич е странна. И тиха.
Не изисква. Не чака. Не пита.
Тя е скрита във няколко стиха
и в дълбокия сън на очите.
Невидими одежди навлича, ...
  1968  17 
Една количка, пълна с дрехи стари,
ръждива кана, смачкан пепелник –
имуществото цяло на клошаря
се разпиля в един-единствен миг.
Колата мощна профуча стремглаво, ...
  955  15 
Този мъж появи се в моя ден ненадейно.
И веднага ме включи във сценарий добър.
От каляската слезе. Всъщност, беше от рейса.
И подслон ми предложи. Всъщност, беше чадър.
А ръцете му - пълни със несметни богатства! ...
  2417  23 
Колко влакове изпрати, майчице!
Ненагледаха ти се очите,
за да зърнеш отдалеч и тайно
как ù роши вятърът косите.
А пък тя дори не се обърна… ...
  836  11 
Момичетата плачат в някой ъгъл.
Момчетата не плачат. А се бият.
Така било е и докрай ще бъде,
че речено е - чувствата се крият.
Какви ти чувства в този свят коварен, ...
  798 
Единствена остана случайната им среща.
Но като трънче остро в сърцата се заби.
Говореха нехайно. Поспориха за нещо.
Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.
Докоснаха се кратко. Разминаха се дълго. ...
  2264  16 
"От тежките думи буквите се попрегърбиха..."
С. М.
От тежки думи буквите немòщно
прегърбиха се като запетайки.
А листът смачкан полетя към коша, ...
  1140 
Всеки е в плен на изстрадани истини.
Всеки си има своето минало.
И си прибира след удара гилзите
със сетива, от двубоя изстинали.
Всеки е суха безплодна пустиня, ...
  859 
Не знам защо и как във теб се влюбих.
И хукнах смело през трънаци боса.
Намерих те... Но всъщност те изгубих,
преди дори насън да се докоснем.
Не исках да повярвам, че душите ...
  1249  10 
Кредо
"Животът нека бъде стих,
а не от стих живот да правим."
С. М.
Каквото можех, съхраних. ...
  841  11 
За честното ти мъжко постоянство -
дори и в неочаквани беди,
за любовта ти - пролетно пиянство,
което всички грешки победи.
За погледа ти, пълен със прохлада - ...
  1040 
Тя потропва с бастунчето в мрака.
Запетайка сред стройни тополи,
тя ситни. Ала кой ли я чака?
За цигарка и огънче моли.
А от пейката грубо се смеят: ...
  1183  20 
Наоколо кръжаха лешояди...
Пронизана бе със прецизна точност.
Животът спря за миг на бавен кадър,
а после се превърна в многоточие.
Тя беше птица, от любов родена, ...
  764  10 
Какво, Любов, при мен ли се завръщаш?
Та аз отдавна пратих те в запаса!
С години нямаш Дом във тази къща
и празен стол до счупената маса.
Отхвърлена като изпята песен, ...
  1184  19 
"Сега свободата е само на крачка
и небето отваря небесна квартира..."
Пламен Александров
Какъв бе този късен автостоп
във края на прегарящото лято? ...
  914  10 
По стъпките на лятото горещо
нахлувам в центъра на урагана.
И ме изгаря споменът за среща,
изписана с дъха ни по тавана.
Какъв ти спомен?... Лятна Одисея ...
  1381  15 
 
Феникс
Такава съм- не винаги разбрана.
Затворена във себе си. Тревожна.
Понякога излишно разпиляна ...
  1179  15 
Реабилитираното лято
" Не те обичам, Лято! Вече не! "
Опитах се да те намразя, Лято.
Но ти ме стрелна с миглите пшенични.
Изсипа топъл дъжд върху житата ...
  845  12 
В живота си останах Пепеляшка.
Не се изпълни древната магия...
Не се превърна тиквата в каляска...
Пантофката не смогнах да открия...
Край пепелта на старото огнище ...
  1092 
Отново сме с морето на брега.
То - влюбено неистово в скалите,
а аз - понесла древната тъга
на чайките, кръжащи над вълните.
Докосваме се в мимолетен танц, ...
  1018  19 
А дали всъщност тя ме напусна
или аз ù посочих вратата?...
Беше дързост и гняв. Беше устрем.
Беше огън и студ. Бръснещ вятър.
С мен живя във хармония странна - ...
  3522  20 
Ти каза "Сбогом!" А градът вечерен
в пронизващата тежка тишина
на стъпките ти ритъма отмери.
Изви го като вик. И прокънтя.
Догони те... След тебе се обърнах ...
  876 
Отново дъжд... И в тъмното възкръсва
усещане за друг такъв порой.
Да се завърнем в онзи ден е късно -
след толкова години на застой.
След толкова години равнодушни, ...
  999  21 
"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие..."
Добромир Тонев
Възседнал някакъв дъждовен облак,
в отвъдното си. И редиш куплети. ...
  1157  16 
Тя ме спря и поиска ръка -
да ми гледа. Така ме подмами.
Беше слаба и крехка жена.
И приличаше много на мама,
там от снимката, дето в нощта ...
  1155  23 
Тя бе красавицата на квартала.
Мъжете се избиваха за нея.
Тя беше нежна, слънчева и бяла -
една родена в приказките фея.
Създадена да радва сетивата, ...
  1448  32 
Какъв прекрасен сън! Ти бе до мене.
Танцувахме във вечер звездопадна.
Потъвах във очите ти зелени.
Пак бяхме лудо влюбени. И млади.
Скандално млади... Беше друго време. ...
  3129  24 
В целувка с прибоя вълните се сплитат
на сребърни нишки край мен.
И гларус самотен със писък отлита-
от слънце и глъч уморен.
Очите се взират на изток, където ...
  1465  22 
Раняваме се. Страдаме. И мразим.
А трябваше да пазим любовта -
единствената, истинската. Тази,
родила стихове и красота.
Но тя умря... Огъна се внезапно. ...
  1052  12 
На С.
Лалетата поливам най-грижливо
със нежност, неизчерпана от тебе.
Защото идваш ти, но си отиваш...
А те остават моят огнен жребий. ...
  1709 
Защо се завръщаш в съня ми, в мечтите?...
Какво още има от мене да вземеш?...
Отдавна забравих дъха ти, очите.
Отдавна и ти си забравил за мене...
Животът си крета в утъпкани релси... ...
  1078  22 
Като отприщена от вик лавина,
скована от вековни ледове,
освободена рязко от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини със горди върхове, ...
  943  13 
Тази обич не беше измислица
или детски-наивна мечта...
Тази обич се случи наистина.
Появи се. Видя. Отлетя...
Тази обич нахлу като вихър. ...
  2500  31 
... И чувствата ни стават все по-зимни...
Оголени от падащи листа.
В износен съд до гаснещи камини
линеят късни есенни цветя.
Мечтите ни са бледи, прозаични. ...
  1125  18 
Каква тъга! Понякога разяжда,
понякога въздига до звездите.
В най-късния среднощен час се ражда.
Като прашинка дращи във очите.
Минават дните - в радост и тревоги. ...
  968  16 
"То не беше любов.
Беше скърцане на несмазани мисли и пози..."
Емилия Николова
Не бе любов... Навярно беше опит
да полетим с гипсирани крила. ...
  1348  18 
" Не остарявай, Любов."
Недялко Йорданов
Остаряваш, Любов... Ще ти дам огледало.
Погледни си очите - безразлични и пусти.
А лицето ти - вече тебеширено бяло. ...
  1678  27 
Не те обичам, лято. Вече не.
Такова си задушно, равнодушно...
А с твоето изцъклено небе
отдавна сме се хванали за гуша.
Не те очаквам, лято. Вече не. ...
  1350  19 
Propuestas
: ??:??