Очаквам те, Любов, да ме споходиш
и различна все, си те представям,
нежни думи, с шепот да отронваш,
копнеж дълбок, в очите да долавям!
Очаквам те, Любов, така ефирна,
каквато беше в моите мечти -
дръзка, романтична и немирна,
над бездните човешки, да летим!
Но, вместо тебе, Бурята ме грабна...
играеше си, без да ме щади -
сърцето ми, в затишие измамно,
прелъстѝ го тя и затова кървѝ!...
Колко съм, Любов, за теб копняла -
в безсънни нощи и горчиви дни,
пред мен сега, си цяла засияла,
но невярващо, сърцето ми мълчи!
Очаквах те, Любов, с такава вяра!
А все се плаша, да ти кажа: "Влез!"...
Колко ли, не знам, от теб ще бягам?!
Очаквах те, Любов...но не и днес!!!
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados