Все още слънцето във двора се е спряло.
От запад черен облак си тълпи.
О, сякаш всичко е наоколо горяло…
И огънят на лятото край мен дими.
С конете си в небето е Свети Илия...
И пак препуска той напред-назад...
И огнените коловози той не крие.
Светкавиците ще се раздерат...
Очаквам летен дъжд във моята градинка.
Да дойде хладен вятър, да ни разхлади,
да смачка жегата, изпъчена на ринга,
която иска да ни умори!
Очаквам Жаждата и Лятото да разпилее,
като магьосник да ни освежи!
И птичката, която сега тъжна пее,
да почне пак тя да ни весели...
20.06.2010г. с. Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados