15 ene 2006, 14:02

Очаквам те

  Poesía
1.7K 1 9

Когато тъмна вечерта настъпи
безплътна сянка в мрака се стаявам.
Ти идваш и едва пристъпил,
към теб душата ми се устремява.

В мен взираш се нетърпеливо
горещ и ням, и с устни бездиханни,
с очи ме питаш мълчаливо
и аз отново твой съм пленник.

Прегръдките ти мъжки ще усещам,
ще ме докосваш с нежност и омая.
а аз, в сърцето си ключа открила,
ще ти отворя портите на рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Патрисия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва! Поздравления за силното чувство!
  • страхотно е Патрисия
  • За г-н Шемет Тарантулски:
    Недей пришпорва словото си, рицарю,
    не разигравай своя Росинант,
    нима очакваш портите да са отворени,
    за всеки любопитен непознат?
  • Защо ли рая има порти
    и защо ли са заключени...
    В хола - фруктиерата с асорти,
    а на дивана - няма да е скучно!
  • Благодаря!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...