Когато тъмна вечерта настъпи
безплътна сянка в мрака се стаявам.
Ти идваш и едва пристъпил,
към теб душата ми се устремява.
В мен взираш се нетърпеливо
горещ и ням, и с устни бездиханни,
с очи ме питаш мълчаливо
и аз отново твой съм пленник.
Прегръдките ти мъжки ще усещам,
ще ме докосваш с нежност и омая.
а аз, в сърцето си ключа открила,
ще ти отворя портите на рая.