Очаквам те
***
Очаквам те,
на прага
те прелиствам,
целувам ти
нозете
и ръцете,
от тялото ти
аромати
вдишвам -
напомнят ми
за детството
нетленно,
напомнят ми
за нощите
безсънни,
за нотите,
пресипнали
от нямане,
за хилядите
спомени
бездънни
и дланите,
пропукани
от бягане,
за страхове,
стаени
под леглото,
за приказки
издрали
тишината
и снегове,
покрили
колелото,
платено
с неполучена
заплата,
за дъхавата
супа
от картофки,
за плетената
блуза,
за пантофки
от малките,
заклани
зайчета...
Очаквам те,
на прага
те прелиствам
изпадат
снимките,
грижливо
скътани
и раменете
ти отпуснати
в конвулсии
притискам,
навеждам се,
целунала
ръцете ти...
Очаквам те!
Така ми липсваш, мамо!
16.10.08
Пловдив
© Бехрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Това е поезия Бети!
Ти дишаш поезия.
Халал да ти е. -
Прегръдка!
-
Развълнува ме...и много,много ми хареса!
Поздравления Бети! -
Търсено е, Ангар, внушението на "заклани" си е на мястото...
понеже ми беше мъчно за тях, а ги ядяхме през зимата...
козината също влизаше в употреба.
Все пак благодаря за опита да звучи по-положително! -
О, великолепно е, Бехрин! Толкова хубаво, толкова мило стихотворение за майката сякаш не бях чел!
Само думичката "заклани" не ми стои добре, трябва да се избегне! Да стане нещо като:
за пантофките
със пухкави опашчици
от зайчета ... -
Много силен стих, нямам какво повече да кажа ! 6
-
разтърсва!
-
Много ми хареса!!!
-
Ех, колко много прегръдки получих!!!
Само да не бяхте толкова далече, колкото е мама...
Добре че си имам малки ръчички, които ме гушкат вечер!
Благодаря за прегръдките, много ме топлят!!! -
Прегръщам те!!!
-
поздрав
-
прегръдка и от мен!
-
Отново чета...
Прегръщам те, Бехрин!!! -
Страхотен стих!Браво,Бети!
-
Бети, Бети...
Бети... -
Много силен стих! Поздрав, Бети!
-
Развълнува ме...
Много ми хареса!
Поздравления Бехрин! -
Бети...
-
Бети!!!
Прегръщам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
покрили
колелото,
платено
с неполучена
заплата,
за дъхавата
супа
от картофки,
за плетената
блуза,
за пантофки
от малките,
заклани
зайчета...
това е и моето детство...
и заклани си е точно на място... абсурдно да звучи но ми става много по топло така ... не знам може би от малък съм бил циничен или пък съм осъзнавал "как стоят нещата" ... брат ми се привързваше към тях, той ги гледаше имена им даваше ... и много болезнена беше всяка една загуба за него ...
а това:
http://www.youtube.com/watch?v=-hMIMouw3BA&NR=1
е всъщност за тук
!