17 oct 2008, 2:00

Очаквам те

  Poesía
1.2K 0 20
 

***

 

 

Очаквам те,

на прага

те прелиствам,

целувам ти

нозете

и ръцете,

от тялото ти

аромати

вдишвам -

напомнят ми

за детството

нетленно,

напомнят ми

за нощите

безсънни,

за нотите,

пресипнали

от нямане,

за хилядите

спомени

бездънни

и дланите,

пропукани

от бягане,

за страхове,

стаени

под леглото,

за приказки

издрали

тишината

и снегове,

покрили

колелото,

платено

с неполучена

заплата,

за дъхавата

супа

от картофки,

за плетената

блуза,

за пантофки

от малките,

заклани

зайчета...

 

Очаквам те,

на прага

те прелиствам

изпадат

снимките,

грижливо

скътани

и раменете

ти отпуснати

в конвулсии

притискам,

навеждам се,

целунала

ръцете ти...

 

Очаквам те!

Така ми липсваш, мамо!

 

16.10.08

Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и снегове,
    покрили
    колелото,
    платено
    с неполучена
    заплата,
    за дъхавата
    супа
    от картофки,
    за плетената
    блуза,
    за пантофки
    от малките,
    заклани
    зайчета...


    това е и моето детство...
    и заклани си е точно на място... абсурдно да звучи но ми става много по топло така ... не знам може би от малък съм бил циничен или пък съм осъзнавал "как стоят нещата" ... брат ми се привързваше към тях, той ги гледаше имена им даваше ... и много болезнена беше всяка една загуба за него ...


    а това:
    http://www.youtube.com/watch?v=-hMIMouw3BA&NR=1
    е всъщност за тук

    !
  • Това е поезия Бети!
    Ти дишаш поезия.
    Халал да ти е.
  • Прегръдка!
  • Развълнува ме...и много,много ми хареса!
    Поздравления Бети!
  • Търсено е, Ангар, внушението на "заклани" си е на мястото...
    понеже ми беше мъчно за тях, а ги ядяхме през зимата...
    козината също влизаше в употреба.
    Все пак благодаря за опита да звучи по-положително!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...