17 oct 2008, 2:00

Очаквам те

  Poesía
1.2K 0 20
 

***

 

 

Очаквам те,

на прага

те прелиствам,

целувам ти

нозете

и ръцете,

от тялото ти

аромати

вдишвам -

напомнят ми

за детството

нетленно,

напомнят ми

за нощите

безсънни,

за нотите,

пресипнали

от нямане,

за хилядите

спомени

бездънни

и дланите,

пропукани

от бягане,

за страхове,

стаени

под леглото,

за приказки

издрали

тишината

и снегове,

покрили

колелото,

платено

с неполучена

заплата,

за дъхавата

супа

от картофки,

за плетената

блуза,

за пантофки

от малките,

заклани

зайчета...

 

Очаквам те,

на прага

те прелиствам

изпадат

снимките,

грижливо

скътани

и раменете

ти отпуснати

в конвулсии

притискам,

навеждам се,

целунала

ръцете ти...

 

Очаквам те!

Така ми липсваш, мамо!

 

16.10.08

Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и снегове,
    покрили
    колелото,
    платено
    с неполучена
    заплата,
    за дъхавата
    супа
    от картофки,
    за плетената
    блуза,
    за пантофки
    от малките,
    заклани
    зайчета...


    това е и моето детство...
    и заклани си е точно на място... абсурдно да звучи но ми става много по топло така ... не знам може би от малък съм бил циничен или пък съм осъзнавал "как стоят нещата" ... брат ми се привързваше към тях, той ги гледаше имена им даваше ... и много болезнена беше всяка една загуба за него ...


    а това:
    http://www.youtube.com/watch?v=-hMIMouw3BA&NR=1
    е всъщност за тук

    !
  • Това е поезия Бети!
    Ти дишаш поезия.
    Халал да ти е.
  • Прегръдка!
  • Развълнува ме...и много,много ми хареса!
    Поздравления Бети!
  • Търсено е, Ангар, внушението на "заклани" си е на мястото...
    понеже ми беше мъчно за тях, а ги ядяхме през зимата...
    козината също влизаше в употреба.
    Все пак благодаря за опита да звучи по-положително!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...