17 окт. 2008 г., 02:00

Очаквам те

1.2K 0 20
 

***

 

 

Очаквам те,

на прага

те прелиствам,

целувам ти

нозете

и ръцете,

от тялото ти

аромати

вдишвам -

напомнят ми

за детството

нетленно,

напомнят ми

за нощите

безсънни,

за нотите,

пресипнали

от нямане,

за хилядите

спомени

бездънни

и дланите,

пропукани

от бягане,

за страхове,

стаени

под леглото,

за приказки

издрали

тишината

и снегове,

покрили

колелото,

платено

с неполучена

заплата,

за дъхавата

супа

от картофки,

за плетената

блуза,

за пантофки

от малките,

заклани

зайчета...

 

Очаквам те,

на прага

те прелиствам

изпадат

снимките,

грижливо

скътани

и раменете

ти отпуснати

в конвулсии

притискам,

навеждам се,

целунала

ръцете ти...

 

Очаквам те!

Така ми липсваш, мамо!

 

16.10.08

Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и снегове,
    покрили
    колелото,
    платено
    с неполучена
    заплата,
    за дъхавата
    супа
    от картофки,
    за плетената
    блуза,
    за пантофки
    от малките,
    заклани
    зайчета...


    това е и моето детство...
    и заклани си е точно на място... абсурдно да звучи но ми става много по топло така ... не знам може би от малък съм бил циничен или пък съм осъзнавал "как стоят нещата" ... брат ми се привързваше към тях, той ги гледаше имена им даваше ... и много болезнена беше всяка една загуба за него ...


    а това:
    http://www.youtube.com/watch?v=-hMIMouw3BA&NR=1
    е всъщност за тук

    !
  • Това е поезия Бети!
    Ти дишаш поезия.
    Халал да ти е.
  • Прегръдка!
  • Развълнува ме...и много,много ми хареса!
    Поздравления Бети!
  • Търсено е, Ангар, внушението на "заклани" си е на мястото...
    понеже ми беше мъчно за тях, а ги ядяхме през зимата...
    козината също влизаше в употреба.
    Все пак благодаря за опита да звучи по-положително!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...