17 окт. 2008 г., 02:00

Очаквам те

1.2K 0 20
 

***

 

 

Очаквам те,

на прага

те прелиствам,

целувам ти

нозете

и ръцете,

от тялото ти

аромати

вдишвам -

напомнят ми

за детството

нетленно,

напомнят ми

за нощите

безсънни,

за нотите,

пресипнали

от нямане,

за хилядите

спомени

бездънни

и дланите,

пропукани

от бягане,

за страхове,

стаени

под леглото,

за приказки

издрали

тишината

и снегове,

покрили

колелото,

платено

с неполучена

заплата,

за дъхавата

супа

от картофки,

за плетената

блуза,

за пантофки

от малките,

заклани

зайчета...

 

Очаквам те,

на прага

те прелиствам

изпадат

снимките,

грижливо

скътани

и раменете

ти отпуснати

в конвулсии

притискам,

навеждам се,

целунала

ръцете ти...

 

Очаквам те!

Така ми липсваш, мамо!

 

16.10.08

Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и снегове,
    покрили
    колелото,
    платено
    с неполучена
    заплата,
    за дъхавата
    супа
    от картофки,
    за плетената
    блуза,
    за пантофки
    от малките,
    заклани
    зайчета...


    това е и моето детство...
    и заклани си е точно на място... абсурдно да звучи но ми става много по топло така ... не знам може би от малък съм бил циничен или пък съм осъзнавал "как стоят нещата" ... брат ми се привързваше към тях, той ги гледаше имена им даваше ... и много болезнена беше всяка една загуба за него ...


    а това:
    http://www.youtube.com/watch?v=-hMIMouw3BA&NR=1
    е всъщност за тук

    !
  • Това е поезия Бети!
    Ти дишаш поезия.
    Халал да ти е.
  • Прегръдка!
  • Развълнува ме...и много,много ми хареса!
    Поздравления Бети!
  • Търсено е, Ангар, внушението на "заклани" си е на мястото...
    понеже ми беше мъчно за тях, а ги ядяхме през зимата...
    козината също влизаше в употреба.
    Все пак благодаря за опита да звучи по-положително!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...