28 ene 2008, 16:02

Очаквам те

  Poesía » Otra
942 0 13

Очаквам те да дойдеш, нетърпимо,

разпръсвам облаците със очи,

оттам ме гледа слънце живо

и ме облива с ласкави лъчи.

 

 

Очаквам те във всяко стръкче,

поникнало дори и през снега,

във малкото напъпило кокиче

и в плахата премръзнала трева.

 

 

Очаквам те със полъха на вятър,

 дошъл далеч, от топлите страни,

 но съживил и мене, и земята,

измръзнала през ледените бури.

 

 

Очаквам те със цъфнали дървета,

с изпъстрени поляни от цветя,

с примамливия плясък на морето,

къде си, Пролет, чакам те, ела!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очакваме я всички...с нетърпение и надежда...
    Да ни погали с ласкави очи...
    Красиво очакване!Поздравления,мила Генка!
    С обич!
  • Ох, и аз я чакам с нетърпение, а стихът ти прекрасен!!!
  • Ах, как я чакам и аз!
    Всяко добро нещо преди да дойде трябва да се изболи, изжадува...и тогава идва!
    Ще дойде! Защото я чакаме!
    Поздравления!
  • Очаквах да очакваш другиго. Изненада ме! И аз я чакам...
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрави!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...