13 jul 2007, 19:19

ОЧАКВАНЕ

  Poesía
1.1K 0 4
Водата, земята и хората
са тихият пристан на мойта душа.
Нямам нужда от думи,
само от мълчание.
То разказва за тишината,
за споделените страсти,
за светлите лунни пътеки.
То свири на слънчева арфа,
рисува с цвета на реката,
играе с дъха на Земята,
обвива снага във дъгата,
заспива, пропъдило самотата.
Мълчанието ми - тъй истинно и свято,
разбрано, неразбрано,
смълчано, разгадано,
потайно и незнайно...
душата ми притихнала очаква!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Саша Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се,че не си от многото, които пишат "аз те обичах, а ти ме забрави... и т.н." Очарована съм
  • Благодаря за цветните усмивки!
  • Прекрасно е! Сензитивна си.Дай Боже всекиму такова "цветно" мълчание.
  • Поздрави за прекрасното мълчание, което ражда такава красота

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...