Водата, земята и хората са тихият пристан на мойта душа. Нямам нужда от думи, само от мълчание. То разказва за тишината, за споделените страсти, за светлите лунни пътеки. То свири на слънчева арфа, рисува с цвета на реката, играе с дъха на Земята, обвива снага във дъгата, заспива, пропъдило самотата. Мълчанието ми - тъй истинно и свято, разбрано, неразбрано, смълчано, разгадано, потайно и незнайно... душата ми притихнала очаква!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.