13.07.2007 г., 19:19

ОЧАКВАНЕ

1.1K 0 4
Водата, земята и хората
са тихият пристан на мойта душа.
Нямам нужда от думи,
само от мълчание.
То разказва за тишината,
за споделените страсти,
за светлите лунни пътеки.
То свири на слънчева арфа,
рисува с цвета на реката,
играе с дъха на Земята,
обвива снага във дъгата,
заспива, пропъдило самотата.
Мълчанието ми - тъй истинно и свято,
разбрано, неразбрано,
смълчано, разгадано,
потайно и незнайно...
душата ми притихнала очаква!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саша Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се,че не си от многото, които пишат "аз те обичах, а ти ме забрави... и т.н." Очарована съм
  • Благодаря за цветните усмивки!
  • Прекрасно е! Сензитивна си.Дай Боже всекиму такова "цветно" мълчание.
  • Поздрави за прекрасното мълчание, което ражда такава красота

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...