Jul 13, 2007, 7:19 PM

ОЧАКВАНЕ 

  Poetry
759 0 4
Водата, земята и хората
са тихият пристан на мойта душа.
Нямам нужда от думи,
само от мълчание.
То разказва за тишината,
за споделените страсти,
за светлите лунни пътеки.
То свири на слънчева арфа,
рисува с цвета на реката,
играе с дъха на Земята,
обвива снага във дъгата,
заспива, пропъдило самотата.
Мълчанието ми - тъй истинно и свято,
разбрано, неразбрано,
смълчано, разгадано,
потайно и незнайно...
душата ми притихнала очаква!

© Саша Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се,че не си от многото, които пишат "аз те обичах, а ти ме забрави... и т.н." Очарована съм
  • Благодаря за цветните усмивки!
  • Прекрасно е! Сензитивна си.Дай Боже всекиму такова "цветно" мълчание.
  • Поздрави за прекрасното мълчание, което ражда такава красота
Random works
: ??:??